Иновации.бг е водеща инициатива на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ в подкрепа на националната политика в областта на науката, технологиите и иновациите. Иновации.бг предлага експертиза, собствена политическа рамка и ноу-хау за оценка на въздействието.
От 2004 г. насам ежегодният доклад представя изчерпателна оценка на националната иновационна политика, иновационния потенциал на националната икономика, резултатите на иновативните български компании и състоянието, възможностите и предстоящите тенденции за развитие на българската иновационна система. Той прави препоръки за подобряване на обществената политика по отношение на иновациите в България и в ЕС, като се опира на най-новите теоретични и емпирични изследвания в света и отчита специфичната икономическа, политическа, културна и институционална рамка, в която се развива иновационната система на страната. Предназначен е за лидерите в обществения и частния сектор в България.
Методологически докладът се основава на няколко съществуващи модела в измерването и съпоставянето на иновационни системи:
1) Европейското иновационно табло (European Innovation Scoreboard) на Европейската комисия;
2) Таблото на ОИСР за наука, технологии и индустрия (OECD Science, Technology and Industry Scoreboard);
3) Националната иновационна инициатива на САЩ (National Innovation Initiative) и
4) Иновационния индекс на щата Масачузетс (Executive Index of the Massachusetts Innovation Economy).
Докладът се разглежда и одобрява ежегодно от Експертния съвет по иновации към Фондация “Приложни изследвания и комуникации”.
През последните 16 години Иновации.бг направи на годишна основа редица конкретни предложения за подобряване на иновационната политика и практика в страната, които бяха подкрепени от бизнеса и научния сектор.
За повече информация: тук
Темата на Иновации.бг 2020 е новата стратегическа рамка на Европейската комисия за програмния период 2021 – 2027 с включените в нея приоритети и мерки за по-иновативна и зелена европейска икономика. Докладът акцентира върху политиката на българското правителство за развитие на конкурентоспособен бизнес в условията на засилващи се предизвикателства на глобалната сцена. Иновации.бг 2020 анализира и това как българските фирми се справят с предизвикателствата и кризите през годината на COVID-19.
На фигурата: Влияние на КОВИД кризата (Източник: ИНА-5, Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, 2020).
Умението в кризата да виждаш възможности – редица български предприятия реагираха именно по този начин през годината на COVID-19. Необходимостта от оптимизиране на производствените процеси, осигуряване на безопасна среда за работа и създаване на нови продуктови предложения в отговор на промените в търсенето накара предприятията да внедрят нови бизнес модели, да усъвършенстват продуктовото си портфолио, да лансират иновации на работното място.
През последната година около 58% от фирмите са реализирали иновация, а малко над 30% от тези, които се въздържат от иновационна дейност, планират подобен проект през следващата година. Според данните от изследването на иновационната дейност на предприятията в България ИНА-5, което Фондация “Приложни изследвания и комуникации” провежда от 2004 г., ако всички намерения се реализират, 70,4% от предприятията ще осъществят иновации през 2020 – 2021 г., което съвпада с данните от предишната криза от периода след 2008 г.
Българските иновативни компании всъщност печелят от кризите в международен аспект. Важен урок за политиката от осъзнаването на този модел е, че българското правителство трябва да успява да разпознава подобни тенденции и да ги подкрепя с цел да усили техния положителен ефект върху икономиката на страната. Обратно на това, правителството трансформира средства, предназначени за подкрепа на иновациите по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ в „подкрепа за всички“. В средносрочен период подобни решения могат да възпрепятстват растежа на иновативните фирми в страната, който би могъл да има по-благоприятен ефект върху икономиката през по-голяма и по-високо платена заетост.
Кризата засегна както производствения сектор, така и сферата на услугите. Образователната система в България преживя разтърсваща промяна с избухването на пандемията от COVID-19 през март 2020 г. и принудителното преминаване към онлайн обучение на всички образователни институции. Неочакваната ситуация насочи общественото внимание върху отдавна обсъжданото изоставане във въвеждането на подходящи за дигиталната епоха методи на преподаване и обучение. Сега предизвикателството пред образователната система е да стъпи на постигнатата промяна и да я подкрепи и стимулира, за да се развива истинската дигитализация на образователния процес, за което обаче ще е необходима дълбока промяна в качеството и вида на предлаганото учебно съдържание.
През 2020 г. приключва вторият програмен период на пълноправно членство на България в ЕС. По много показатели на Европейското иновационно табло обаче България не реализира напредък. Страната остава в групата на скромните иноватори въпреки поставената цел за ръст на разходите за НИРД като дял от БВП до равнището от 1,5% до 2020 г. и преминаване в групата на умерените иноватори.
За повече информация: тук
Докладът предлага независима оценка на националната иновационна система на основата на собствена методология в следните пет направления:
Съвкупният иновационен продукт, или иновативността на икономиката, се изразява в новосъздадените продукти и услуги, разработените нови технологии и постигнатите нови научни резултати. Той се състои от и е резултат на взаимодействието на иновационния, технологичния и научния продукт на страната.
Според Европейското иновационно табло в рамките на ЕС-27 България заема 21 място при изчисляването на глобалния иновационен индекс. На този фон значителен напредък е постигнат в областта на износа на средно- и високотехнологични продукти, обучението през целия живот и бизнес разходите за НИРД. Ръст е налице и по отношение на голяма част от останалите показатели, но очевидно недостатъчен, за да може страната да постигне качествен напредък.
През 2019 г. патентната активност в България достигна своя пореден десетгодишен пик (181 патента на български физически и юридически лица), като почти изравнява постижението от 183 патента през 1999 г. и изпреварва издадените 134 патента през 2009 г. Броят на чуждестранните патенти възлиза на 2624, почти всички от които (99,63%) са издадени от Европейското патентно ведомство (ЕПВ) и имат действие и на територията на България. В рамките на изследвания период с малки изключения физическите лица – патентопритежатели, остават водещи в институционалната структура на патентната активност в България. За 2019 г. техният дял е 40%, а за последните 20 години – 57%. Въпреки ръста на патентите, издавани в полза на бизнеса и Българската академия на науките (БАН) (основен представител на държавния сектор), ролята на физическите лица остава ключова, нещо повече – отново бележи ръст през последните четири години.
Предпочитано средство за закрила на резултатите от изобретателска дейност остават полезните модели. Чрез тях се търси начин за осигуряване на монополни права върху т.нар. „малки изобретения·. Наред с това обаче те са вариант за избягване на тежката, по-скъпа и времеемка процедура за издаване на патент (в случаите, разбира се, когато изобретението отговаря на условията за това). Броят на издадените свидетелства за полезни модели на територията на страната за периода 2007 – 2019 г. възлиза на 2377, като тук водещ е бизнес секторът с 1335 полезни модела, следван от сектора на физическите лица с 833.
През 2019 г. България е позиционирана на 61 място в света по научна продукция с общо 6022 публикации, от които 5752 научни статии, доклади и резюмета. Изчисленият на тяхна основа показател „брой цитирания за една публикация· класира страната на 178 място. Сравнителните позиции на България за 2019 г. в световната класация отстъпват спрямо показателите общо за периода 1996 – 2019 г., по отношение на който страната заема 55 място за публикационна активност и 164 място при броя на цитиранията за една публикация. Н-индексът, който оценява едновременно продуктивността и значимостта на публикациите обаче, поставя България на по-предната 54 позиция от общо 231 държави.
Предприемачеството е един от свързващите елементи в националната иновационна система. То се олицетворява от създадените нови фирми и начините за осъществяване на взаимодействие и обмен на информация, ноу-хау и технологии между участниците в иновационната икономика.
Глобалната криза, предизвикана от разпространението на COVID-19, повлия предприемаческата активност. Големи промени настъпиха по отношение на достъпа до финансиране, структурата на портфолиото от финансови инструменти и основните насоки за тяхното изразходване. Финансовите мерки на правителството бяха ориентирани главно към преодоляване на отрицателните ефекти от кризата, в т.ч. в подкрепа на фирмите от най-засегнатите икономически сектори и освободените от работа лица, в някои случаи и за сметка на инициативи за насърчаване на иновационната и предприемаческата дейност.
Затварянето на детски ясли, детски градини и училища, както и работата/ученето от дома поставят на особено изпитание женското предприемачество. Грижите за семейството, както и по-силното въвличане на родителите в учебния процес ограничават възможностите преди всичко пред жените да развият и реализират на практика идеите си за предприемачески начинания.
Социалното предприемачество в различните му форми и проявления става по-необходимо от всякога. То е отговор на критичната потребност от бързи решения в безпрецедентни нови; осигурява подкрепа за безработни лица или семейства на прага на бедността; предоставя технологични решения на новопоявили се проблеми, голяма част от които са свързани и с дигитализирането на бизнес процесите и социалния живот.
В последното си издание от 2020 г. изследването Глобален монитор на предприемачеството обхваща 54 държави. В него са включени 22 европейски икономики, в т.ч. страни – членки на ЕС, държави от Западните Балкани и Източното партньорство. България заема 17 място в Европа (37 място в световната класация) с Индекс на националната предприемаческа среда от 4,21 при максимална оценка 10. Традиционно страната е със сравнително висока оценка за физическа инфраструктура и услуги. Тук се включват фактори като интернет свързаност и скорост, по отношение на които България има конкурентни позиции, но също пътна мрежа и достъпност на населените места, което извън големите градове остава проблематично въпреки 14-те години европейско и национално финансиране за регионално развитие и развитие на селските региони. Най-ниски са оценките за държавната политика и програми в подкрепа на предприемачеството, по отношение на които България регистрира най-ниски равнища между всички европейски държави с налице е влошаване на оценките спрямо предходната година.
Разходите за научноизследователска и иновационна дейност измерват инвестициите, направени за създаване, използване и разпространяване на нови знания в обществения и бизнес сектора. Те се разглеждат като индиректен показател за иновационния капацитет на националните икономики. Високият интензитет на финансирането за НИРД като дял от БВП е фактор за динамичен икономически растеж и конкурентоспособност.
През 2019 г. разходите за НИРД възлизат на 1002 млн. лв., или 0,84% дял от БВП. Научноизследователският сектор в страната продължава да бележи стабилен ръст от гледна точка на направените инвестиции в абсолютен размер (21% увеличение на годишна основа) и като дял от БВП (11% увеличение на годишна основа). След спада от 2016 и 2017 г. всички НИРД сектори бележат подобрение. Въпреки това обаче България остава далеч от националната си цел от 1,5% разходи за НИРД като дял от БВП до 2020 г., заложена в началото на програмния период през 2014 г.
За поредна година бизнесът има най-голям принос за развитието на научноизследователската и развойната дейност в страната с общ бюджет за 2019 г. от 673 млн. лв., или 0,56% от БВП. Увеличението на годишна основа е 13%, което е в рамките на нормалното изменение за сектора през последните години. Трябва да се отбележи, че през 2019 г. бизнесът инвестира най-много в НИРД в модерната история на страната. Въпреки това общият обем на НИРД инвестициите остава многократно по-малък от инвестициите на една средностатистическа глобална компания.
Най-голямо значение за увеличаването на инвестициите в НИРД има европейското финансиране по оперативните програми. Финансирането за наука, технологично развитие и иновации през 2019 г. включва следните основни източници:
Акцентът през последните години е върху изграждането на изследователска инфраструктура в рамките на публичните изследователски и университетски звена.
Регионалната структура на разходите за НИРД остава небалансирана.
Персоналът, зает с НИРД, заедно със заетите в научна и технологична дейност измерват човешките ресурси, които са пряко отговорни за създаването, прилагането и разпространяването на нови знания в областта на технологиите. Показателят за заетост във високотехнологичните сектори характеризира специализацията на страната в отрасли с високо равнище на иновационна активност.
През 2019 г. България се нарежда между най-бързо развиващите се бизнес хъбове в Европа с ръст на заетите във високотехнологични дейности, по-висок от средните равнища за континента. Индексът География на интелектуалните дейности в Европа 2020 на Европейския център за реформа в политиките и предприемачество сравнява 31 европейски държави по концентрация на работни места в областта на високотехнологичните дейности. Спрямо базовата 2014 г. България е на 8 позиция с 28,6% ръст на броя на работните места в интензивните на знание бизнеси спрямо 1000 души от работоспособното население на страната. От създадените нови 39 400 работни места 73% са в рамките на ИКТ, 12% са в творческите индустрии, 8% – в технологичния сектор, и 7% – в услугите, включени в изследването.
Наред с това обаче България изпреварва единствено Румъния, Малта и Кипър по показателя за дял на заетите с НИРД спрямо работоспособното население на страната. Ръстът на персонала, зает с НИРД, на годишна основа е бил 11%, но е сведен до 2% през 2019 г. – равносметка от намалението на изследователите в сектора на висшето образование, компенсирано от ръст в нетърговските организации и бизнеса. В потвърждение в изследването World Talent Ranking на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария) България попада в групата на 10-те най-изостанали държави в областта на развитието на талантите и капитализирането на тази основа. Страната изостава с 3 позиции спрямо 2019 г. и се нарежда на 55 място от общо 63 държави, включени в изследването.
Анализира се съществуващото равнище на инфраструктурата в тази област, разглеждана като катализатор за иновационната активност във всички останали сектори на икономиката.
Секторът на информационните и комуникационните технологии расте всяка година по всички възможни показатели – брой фирми, брой заети, дял в износа, дял в БВП. В топ-100 на фирми по заетост през 2020 г. 21 са в ИКТ и осигуряват 21% от заетостта в най-големите фирми. Свидетели сме на бърза дифузия на границите и конвергенция между ИКТ и други сектори (финанси, застраховки, продажби на дребно, охрана, развлекателна индустрия, образование). Дигиталната трансформация на различните сектори доведе до съществена промяна в източника на добавената стойност и все повече това е свързано с внедряване на нови дигитални технологии. Здравеопазването обаче не е сред успешните сектори в това отношение. България продължава да изостава от световните тенденции в областта на електронното здравеопазване и това ще има дългосрочни отрицателни ефекти.
Около една пета от предприятията работят в секторите, определени като приоритетни в Стратегията за интелигентна специализация. Половината от тях са в много високо информационно и комуникационно интензивни сектори като класическо ИКТ – 4,3%, други 2,6% работят в сектор „Дигитализация“, 1,3% – в сектор „Мехатроника“, и 1,1% – в креативните индустрии. ИКТ фирмите имат два пъти по-висок иновационен интензитет от фирмите, които не оперират в приоритетни области на интелигентната специализация, но фирмите от сектор „Мехатроника“, „Ресурсна ефективност“ и креативните индустрии са още по-иновативни (те имат около 3 пъти по-висока иновационна активност от фирмите извън интелигентната специализация на България).
По данни на Българската Е-комерс асоциация годишният ръст на електронната търговия в България е между 21% и 35% за последните 5 години. Средно един потребител е похарчил през 2019 г. по 1245 лв. Общата търговия се равнява на 1,5% от БВП. Около една трета (31%) от интернет потребителите в България през 2019 г. са поръчвали стоки (29%) и услуги (14%) онлайн, а около 13% са поръчвали (предимно стоки) от чужбина. В тези дялове не се включват услугите през мобилни апликации, които потребителите не възприемат като онлайн поръчки. През 2020 г. със сигурност търговията онлайн е обхванала още много хора, а досегашните потребители са увеличили интензивността на пазаруване. Кризата извади на пазара на онлайн продажби на употребявани вещи много хора, които видяха в това възможност за заместващи доходи. Развитието на електронните аукциони, организирани от големите фирми в България, се вижда от 3,5 пъти увеличението на участието на фирмите в такива аукциони – 2,66% през 2010 г. до 9,74% през 2019 г. Оборотът от електронна търговия бележи ръст от – 2,5 пъти в сравнение с 2010 г. за цялата икономика.
