Иновации.бг е водеща инициатива на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ в подкрепа на националната политика в областта на науката, технологиите и иновациите. Иновации.бг предлага експертиза, собствена политическа рамка и ноу-хау за оценка на въздействието.
От 2004 г. насам ежегодният доклад представя изчерпателна оценка на националната иновационна политика, иновационния потенциал на националната икономика, резултатите на иновативните български компании и състоянието, възможностите и предстоящите тенденции за развитие на българската иновационна система. Той прави препоръки за подобряване на обществената политика по отношение на иновациите в България и в ЕС, като се опира на най-новите теоретични и емпирични изследвания в света и отчита специфичната икономическа, политическа, културна и институционална рамка, в която се развива иновационната система на страната. Предназначен е за лидерите в обществения и частния сектор в България.
Методологически докладът се основава на няколко съществуващи модела в измерването и съпоставянето на иновационни системи:
1) Европейското иновационно табло (European Innovation Scoreboard) на Европейската комисия;
2) Таблото на ОИСР за наука, технологии и индустрия (OECD Science, Technology and Industry Scoreboard);
3) Националната иновационна инициатива на САЩ (National Innovation Initiative) и
4) Иновационния индекс на щата Масачузетс (Executive Index of the Massachusetts Innovation Economy).
Докладът се разглежда и одобрява ежегодно от Експертния съвет по иновации към Фондация “Приложни изследвания и комуникации” и се представя по време на Националния иновационен форум.
През последните 18 години Иновации.бг направи на годишна основа редица конкретни предложения за подобряване на иновационната политика и практика в страната, които бяха подкрепени от бизнеса и научния сектор.
За повече информация: тук
Темата на Иновации.бг 2022 е агросекторът като приложно поле за високотехнологични разработки. Докладът разглежда глобалните предизвикателства пред неговото развитие, технологичните фактори за растежа му и политиките, които могат да го стимулират – европейска и национална, както и неговия иновационен потенциал.
На фигурата: Патентна активност в областта на агросектора и агрохранителната верига, 2001-2021 г., % (Източник: Собствени изчисления по данни от ПВРБ, 2022, https://www.bpo.bg).
Резултатите от Европейското иновационно табло (ЕИТ) през 2022 г. отразяват влиянието на глобалните предизвикателства от последните няколко години върху европейските икономики и състоянието, в което те започват новия финансов и програмен период в ЕС 2021 – 2027 г. Икономическата криза и прекъсването на глобалните вериги за доставка, предизвикани от глобалната пандемия от КОВИД-19 и нападението на Русия над Украйна, доведоха до спад при част от показателите, които стоят в основата на обобщаващия Иновационен индекс на ЕИТ.
Това засегна преди всичко публичните и частните инвестиции в иновационни дейности. Публичните инвестиции много често бяха пренасочвани към най-засегнатите сектори под формата на социални плащания. В България например правителството се отказа да финансира избора на регионални иновационни центрове за сметка на социални мерки. Частните инвестиции в иновации компенсираха оперативните загуби от затворените бизнеси и спада на поръчки и работна ръка.
България регистрира положителна промяна по отношение на общото си представяне както спрямо позициите си през 2015 г. (+1,5%), така и спрямо 2021 г. (+3%). Това обаче не е достатъчно за подобряване на сравнителните позиции на страната на фона на общия ръст на иновативността на европейската икономика (+9,9%). През 2022 г. България отново е на предпоследно място между държавите членки и изпреварва само още Украйна, Босна и Херцеговина и Албания. Иновационното представяне на страната е по-слабо от това на редица страни – кандидатки за членство, които нямат достъп до европейско структурно финансиране, на каквото България основно разчита при финансирането на научната и иновационната си политика.
Що се отнася до агросектора, той осигурява 4,3% от брутната добавена стойност (БДС), малко над 6% от заетостта и 17% от общия износ за страната през 2021 г. Секторът участва във формирането на значителен дял от ресурсната осигуреност на редица свързани отрасли и дейности, в т.ч. мебелна промишленост (24%), хранително-вкусова промишленост (20%), химическа промишленост (6%), производство на хартия и картон (3%), текстилна промишленост и производство на лекарствени вещества (по 1%). Близо 50% от територията на страната е със селскостопанско предназначение.
Технологичните иновации играят определяща роля за развитието на агросектора. Приложението на високотехнологични продукти и услуги допринася значително за повишаване на производителността на сектора и за по-ефективното използване на ресурси като земя, вода, горива, торове и пестициди. Едно от най-сериозните препятствия, които спъват бързото навлизане на технологиите на Agriculture 4.0, са фрагментираните земеделски стопанства. Това води до ниски икономии от мащаба, ограничен достъп до технологии, високи маркетингови разходи и ниска производителност.
Селскостопанското производство в България се осъществява в рамките на силно поляризирана структура на сектора. В едната крайност са малките стопанства, които управляват по-малко от 2 ха. Тези ферми представляват 82% от общия брой ферми. Те участват само частично на пазара, предимно на местно ниво, и диверсифицират производството си с култури с висока крайна цена като плодове и зеленчуци. На другия полюс са големите търговски стопанства с използвана земеделска площ (ИЗП) над 100 ха. Тези ферми представляват по-малко от 2% от общия брой ферми. Те са специализирани в няколко на брой по-малко трудоемки обработваеми култури като пшеница, царевица или ечемик.
За повече информация: тук
Докладът предлага независима оценка на националната иновационна система на основата на собствена методология в следните пет направления:
Съвкупният иновационен продукт, или иновативността на икономиката, се изразява в новосъздадените продукти и услуги, разработените нови технологии и постигнатите нови научни резултати. Той се състои от и е резултат на взаимодействието на иновационния, технологичния и научния продукт на страната.
България запазва позициите си в класацията на Глобалния иновационен индекс и е 35-а в компанията на общо 132 държави. След 2013 г. това е най-доброто представяне на страната съгласно методологията на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС). Заедно с Румъния, държавите от Западните Балкани и бившите съветски републики България остава в групата на държавите с по-висок среден доход на човек от населението и се нарежда на второ място, единствено след Китай в тази група.
През 2021 г. се наблюдава спад по отношение на заявителската активност – с близо 60% при заявките за патент и с 40% при заявките за полезни модели. По традиция по-силно изразен е интересът към полезните модели (222 заявки) в сравнение с патентите (171 заявки) поради по-опростената и по-малко ресурсоемка процедура.
През 2021 г. над половината от патентната активност на български патентопритежатели на територията на страната е концентрирана във високотехнологични и средно високотехнологични дейности на индустрията съгласно методологията на Евростат. Близо 60% от регистрираните патенти са на фирми от София-град. Единственият институционален сектор с ръст на успешно регистрираните патенти е висшето образование – 17 на брой, или ръст от над три пъти на годишна база. Седем са висшите училища с регистрирани патенти, което превръща 2021 година в най-ползотворната за сектора. Водещ е Техническият университет, София, с 9 патента, следван от Техническия университет, Варна, и Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград, с по два патента.
Към края на 2021 г. броят на научните публикации на български организации в базата данни SCOPUS възлиза на близо 10 хил. документа, които генерират средно малко над 13 цитирания на документ и формират общ Н-индекс от 305 единици. Тези данни нареждат България на 56-о място в международен план (242 държави), на 22-о място в рамките на ЕС-28 и на 11-о място между страните от Източна Европа (23 държави). Делът на страната в научната продукция е съответно 0,19% на световно ниво, 0,65% на равнище ЕС-28 и 2,32% на регионално равнище, като и по трите показателя е налице спад за последната година, въпреки че броят на научните документи търпи минимално нарастване (под 1%).
Предприемачеството е един от свързващите елементи в националната иновационна система. То се олицетворява от създадените нови фирми и начините за осъществяване на взаимодействие и обмен на информация, ноу-хау и технологии между участниците в иновационната икономика.
В началото на пандемията Иновации.бг 2020 оценява, че 11% от населението в страната са предприемачи. След спада в регистрирането на нови фирми през 2020 г. и бавното възстановяване през 2021 г. през 2022 г. са регистрирани с 14% повече фирми спрямо преди пандемията. Сравнително стабилно остава предприемачеството на физическите лица спрямо корпоративното и на българските граждани спрямо чуждите граждани. Предприемаческата активност в България е съсредоточена в най-големите градове и съответните им области – София-град, Пловдив, Варна и Бургас.
Финансирането за старт-ъп фирми в България изглежда по-достъпно от средноевропейското и над два пъти по-достъпно спрямо региона. Стойността на българските новосъздадени фирми се оценява на около 5,6 млрд. долара, като най-скъпите компании са Gtmhub, Dronamics и Payhawk, първият български еднорог. В известен смисъл бихме могли да причислим и българския клон на eMag към семейството на еднорозите. Наличието на бързорастящи компании около България има пряк положителен ефект и в страната.
Данните за инвестициите в новосъздадените фирми потвърждават изводите и очакванията от Иновации.бг 2020, че българските иновативни компании ще продължат да инвестират в иновации и по време на кризата. Притеснително е, че вероятно основната причина за тази продължаваща инвестиционна дейност е цикълът на подкрепата през европейски фондове, а не пазарният инвестиционен цикъл.
Позитивно е, че първото поколение предприемачи, което реализира успешни продажби на техните предприятия, вече се превръща в бизнес ангели и рискови инвеститори спрямо по-млади техни колеги. За да продължи динамичното развитие на старт-ъп екосистемата, е необходимо да има една широка база от потенциални предприемачи – ученици и студенти.
Страната се изправя и пред първата си голяма вълна на излизане от фирмите на собствениците-основатели. Голяма част от първата вълна на предприемачи от 90-те години вече са в пенсионна възраст и пред тях стои въпросът за наследството. Липсата на установен пазар на собственост на работещи предприятия, както и механизми за финансирането на точно такива сделки е предпоставка за сериозна загуба на стойност при предстоящите изходи и наследявания.
Разходите за научноизследователска и иновационна дейност измерват инвестициите, направени за създаване, използване и разпространяване на нови знания в обществения и бизнес сектора. Те се разглеждат като индиректен показател за иновационния капацитет на националните икономики. Високият интензитет на финансирането за НИРД като дял от БВП е фактор за динамичен икономически растеж и конкурентоспособност.
За първи път инвестициите в НИРД преминаха прага от 1 млрд. лв., като отбелязаха увеличение на годишна основа от 50 млн. лв. Въпреки това делът на разходите за НИРД през 2021 г. спадна до 0,77% от БВП.
И трите основни институционални сектора увеличават инвестициите в НИРД:
Трите основни институционални сектора имат специфичен профил по отношение на източниците на финансиране на осъществяваната от тях научноизследователска и иновационна дейност. Основните източници на финансиране за НИРД на бизнеса са два – средства от чужбина (преди всичко европейско структурно финансиране, което достига до предприятията чрез оперативните програми, и чуждестранни инвестиции, насочени към НИРДИ) (55%) и собствени средства (включително мобилизиран вътрешен ресурс в резултат на привлеченото външно проектно финансиране) (45%).
Държавният сектор като източник на финансиране тук играе много малка роля, главно чрез осигуреното национално съфинансиране по оперативните програми; чрез Националния иновационен фонд, който разчита изцяло на средства от държавния бюджет и възложени дейности от държавните институции и публичните научни организации.
С най-диверсифицирано портфолио на източниците на средства за НИРД са висшите училища – 51% от Държавен сектор (включително по линия на Националните научни програми, Фонд „Научни изследвания“ и вътрешноуниверситетските бюджети за научна дейност, които се осигуряват от държавния бюджет), 34% от чужбина (преди всичко проектно финансиране от участие в международни изследователски консорциуми) и 15% от сектор „Предприятия“ в резултат на възложена изследователска дейност. Почти изцяло затворен в себе си остава Държавен сектор. При него 83% от разходите за НИРД се осигуряват от държавния бюджет, 9% – от бизнеса, и едва 8% е привлеченото външно финансиране от участие в международни и европейски проекти.
Персоналът, зает с НИРД, заедно със заетите в научна и технологична дейност измерват човешките ресурси, които са пряко отговорни за създаването, прилагането и разпространяването на нови знания в областта на технологиите. Показателят за заетост във високотехнологичните сектори характеризира специализацията на страната в отрасли с високо равнище на иновационна активност.
През 2021 г. персоналът, зает с НИРД, в България възлиза на 34,6 хил. души, две трети от които са в категорията на изследователите – професионалисти, ангажирани със създаването на нови знания чрез изследователска дейност, усъвършенстване и развитие на концепции, теории, модели, техническо оборудване, софтуер и оперативни методи. Броят на изследователите на годишна основа остава непроменен, което слага край на почти непрекъснатата тенденция на ръст след 2000 г.
През 2021 г. почти половината от персонала, зает с НИРД, работи в предприятията (46%) и разполага с 66% от финансирането за НИРД. Последното почти изцяло се насочва за покриване на текущи разходи, включително работни заплати. Водещата роля на бизнеса при осигуряването на заетост на НИРД персонала, определя фокуса върху техническите науки на близо 40% от изследователите.
Вторият по големина работодател на 28% от изследователския персонал е сектор „Висше образование“, в който влизат 52 акредитирани държавни и частни висши училища. Секторът разполага с едва 6% от финансирането за НИРД в страната, 20% от което се насочва за инвестиционни цели. Структурите на Държавен сектор, представени преди всичко от институтите на БАН (47 звена), ССА (21 звена), Военномедицинска академия и останалите изследователски звена и болници на бюджетна издръжка, ангажират 25% от персонала, зает с НИРД. Те разполагат с релевантен дял от националните разходи за НИРД (27%). Под 10% от средствата на държавните изследователски звена покриват разходи за придобиване на дълготрайни активи. Въпреки сравнително по-ниското заплащане на изследователския труд в сектора на висшето образование академичният състав във висшите училища е с по-благоприятна възрастова структура в сравнение със структурите на държавния сектор.
Анализира се съществуващото равнище на инфраструктурата в тази област, разглеждана като катализатор за иновационната активност във всички останали сектори на икономиката.
Според Годишния доклад за състоянието на изкуствения интелект в България през 2021 г. разработчиците на приложения за изкуствен интелект са генерирали 25,7 милиона евро, което представлява ръст от 17,3% спрямо 2020 г. и 35% спрямо 2019 г. Около 5% от българските предприятия използват точно една от четирите възможни технологии с изкуствен интелект. В извадката на Евростат/НСИ не са попаднали предприятия, използващи едновременно повече от една технология. 2% използват чат-ботове, софтуерни роботи или роботизирани услуги. 1% използват машинно самообучаващи се алгоритми.
Технологиите на изкуствения интелект не могат да се използват без наличието на надеждни и сигурни облачни технологии. И въпреки че в България се разви много сериозно предлагане на облачни услуги и виртуализация, едва 12,8% от МСП споделят, че ползват облачни услуги при 41% в Европа. В това отношение раздалечаването между МСП и големите компании в България е чувствително. В България за разлика от страните в Европейския съюз, където се използват предимно в промишлеността, облачните услуги се използват най-често в сферата на услугите (аутсорсинг на бизнес процеси). Наблюдава се и друго раздалечаване – при сложното потребление на облачни услуги, което е свързано и с по-висока сигурност. Едва 10% от българските предприятия ползват софистицирани облачни услуги, при 34% средно в Европейския съюз.
Увеличава се делът на предприятията, които продават онлайн (и генерират поне 1% от оборота през онлайн канали). През 2021 г. той достига до 10,5%. Този дял изглежда маргинален, но данните показват, че за Румъния делът е 12%, а за Германия и Австрия – около 20%. Средно 6,19% от оборота на българските предприятия е генериран онлайн. Според Българската е-комерс асоциация оборотите от електронната търговия са достигнали 2,5% от БВП.
Близо една пета (19%) от големите предприятия продават онлайн. Те генерират 10% от оборота си от онлайн продажби, а малките и средните предприятия – около 4%. Важна особеност, която се наблюдава през последната година, е увеличеният дял – почти една трета (32%) от малките и средните предприятия, които продават онлайн не само в България, но и в други страни от Европейския съюз. Това показва значителна интернационализация на предприятията, които са онлайн. За сравнение по-малко от 5% от всички предприятия в икономиката изнасят. Разширяването на онлайн износа се дължи на редица фактори – освен наличието на конкурентоспособен продукт и наличието на логистика – от куриерска доставка и приемане на плащане до улесняване на продавачите във връзка с ДДС.
