Иновации.бг е водеща инициатива на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ в подкрепа на националната политика в областта на науката, технологиите и иновациите. Иновации.бг предлага експертиза, собствена политическа рамка и ноу-хау за оценка на въздействието.

От 2004 г. насам ежегодният доклад представя изчерпателна оценка на националната иновационна политика, иновационния потенциал на националната икономика, резултатите на иновативните български компании и състоянието, възможностите и предстоящите тенденции за развитие на българската иновационна система. Той прави препоръки за подобряване на обществената политика по отношение на иновациите в България и в ЕС, като се опира на най-новите теоретични и емпирични изследвания в света и отчита специфичната икономическа, политическа, културна и институционална рамка, в която се развива иновационната система на страната. Предназначен е за лидерите в обществения и частния сектор в България.

Съвкупният иновационен продукт, или иновативността на икономиката, се изразява в новосъздадените продукти и услуги, разработените нови технологии и постигнатите нови научни резултати. Той се състои от и е резултат на взаимодействието на иновационния, технологичния и научния продукт на страната.

Според последното издание на Европейското иновационно табло 2019 България се нарежда на предпоследно място в рамките на ЕС-28, единствено преди Румъния. Все пак в три области България демонстрира значителен напредък спрямо данните за 2011 г.: навлизане на широколентов интернет – 78%, придобили образователна и научна степен „доктор“ – 71%, заявки за дизайн – 70% (равнище за 2018 г. с 20% над средното за ЕС-28).

Изключително негативна е оценката за резултатите от функционирането на научната система в България. Нейната привлекателност е пет пъти под средното за ЕС-28 равнище, като страната остава далеч под стойностите дори на съседните Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС, и изпреварва единствено Украйна. В потвърждение, според Глобалния иновационен индекс, България е с най-нисък резултат именно в областта „Човешки капитал и изследователска дейност”.

Капацитетът на човешките ресурси в страната остава неефективно използван и по отношение на показателите:  публикационна активност на 1000 заети в областта на науката и технологиите, дял на публикациите с международно участие, брой на международните (извън ЕС) научни съвместни публикации на 1 млн. от населението и брой на публично-частните съвместни публикации на 1 млн. от населението. Водещи научни области за България остават: физика и астрономия, инженерни науки и медицина.

През 2019 г. институционалната класация SCImago включва общо 12 български институции, с пет повече спрямо 2018 г. Същевременно, с ръст от 20% на годишна основа българските изследователски звена затвърждават тенденцията от последните 20 години на увеличаване на публикационната активност в базата данни SCOPUS.

През 2018 г. патентната активност в страната достига рекордни стойности за последните 20 години. Налице е и нарастващ интерес от страна на заявителите към т.нар. „малки изобретения“. Броят на заявките за полезни модели отбелязва ръст от близо 80% спрямо базовата 2008 г., най-висока е заявителската активност по отношение на търговските марки, а с най-голям ръст са заявките за промишлен дизайн, чийто брой през 2017 г. е близо 5 пъти над броя през 2008 г.

Предприемачеството е един от свързващите елементи в националната иновационна система. То се олицетворява от създадените нови фирми и начините за осъществяване на взаимодействие и обмен на информация, ноу-хау и технологии между участниците в иновационната икономика.

В лансирания през 2019 г. Индекс на националната предприемаческа среда България е на 36-о място в компанията на 54 държави, което нарежда страната на 14-о място в ЕС-18 (преди Италия, Гърция, Чехия и Хърватия). С най-висока оценка страната е по отношение на показателя достъп до физическа инфраструктура при недискриминационна спрямо малкия бизнес цена с равнище малко над средното за 18-те страни – членки на ЕС, включени в изследването. Основните предизвикателства за страната са свързани с фокуса на държавната политика върху предприемачеството и обучението по предприемачество.

С ръст от 45,3% на добавената стойност на МСП от нефинансовия сектор за периода 2008 – 2017 г. България се нарежда на трето място в ЕС-28 след Малта и Люксембург. В групата на МСП най-съществен е приносът на микропредприятията – 20,4% по отношение на ръста на БВП, и 45,9% по отношение на ръста в производителността. Въпреки това популацията на МСП в страната намалява, при това с най-силен темп за ЕС-28. Факторите, по отношение на които липсва напредък и които в най-голяма степен създават затруднения за МСП, включват административна тежест, държавна помощ и обществени поръчки.

Разходите за научноизследователска и иновационна дейност измерват инвестициите, направени за създаване, използване и разпространяване на нови знания в обществения и бизнес сектора. Те се разглеждат като индиректен показател за иновационния капацитет на националните икономики. Високият интензитет на финансирането за НИРД като дял от БВП е фактор за динамичен икономически растеж и конкурентоспособност.

През 2018 г. разходите за НИРД в България достигат увеличение с малко над 8% на годишна основа. Тъй като обаче ръстът на БВП по текущи цени възлиза на същата стойност, показателят за дял на разходите за НИРД от БВП остава на нивото от 0,75%, както и през 2017 г., или точно 2 пъти под националната цел на България 2020 от 1,5%. За пръв път след 2007 г. при всички институционални сектори без изключение се наблюдава ръст на средствата за научни изследвания и развитие. За трета поредна година държавните разходи за НИРД като дял от БВП се запазват на равнище от 0,17%, което е най-ниското за целия период след 2000 г. Бизнесът е основен източник за финансиране на техническите и медицинските науки, извън които държавният сектор е водещ – при осигуряването на естествените, селскостопанските, обществените и хуманитарните науки.

Регионалните дисбаланси в разпределението на средствата за НИРД в страната продължават да се задълбочават и през 2018 г. Създаването и развитието на Регионални иновационни центрове може да се превърне във фактор за тяхното преодоляване по отношение на финансирането на НИРД. Общият размер на бюджетните разходи за НИРД по социално-икономически цели през 2018 г. бележи ръст на годишна основа от 4%. Традиционно с най-голям дял в този бюджет са разходите за научноизследователска дейност на структурите на БАН. Прави впечатление и значителният спад на разходите за НИРД в сектора на образованието – вторият най-сериозен спад след 2012 г. в рамките на последния десетгодишен период.

Равнището на успеваемост за България при участие в програмата „Хоризонт 2020“е 10,24% от преминалите административния праг проектни предложения,което е близко до средното равнище за ЕС от 11,98%. 23 са висшите училища от България с получено грантово финансиране по програмата, като лидер в рамките на сектора е Софийският университет с 27 успешни проекта, следван от Техническият университет, София с 10 проекта. Близо 20% от европейското финансиране за България са разпределени в посока малки и средни предприятия.

Персоналът, зает с НИРД, заедно със заетите в научна и технологична дейност измерват човешките ресурси, които са пряко отговорни за създаването, прилагането и разпространяването на нови знания в областта на технологиите. Показателят за заетост във високотехнологичните сектори характеризира специализацията на страната в отрасли с високо равнище на иновационна активност.

През 2018 г. броят на заетите с научни изследвания и развойна дейност в България отбелязва ръст на годишна основа от над 10%. 42% от персонала, зает с НИРД, e в областта на техническите науки. През 2018 г. именно те регистрират и най-голям ръст (18%) при ангажирането на изследователски кадри.

През 2018 г. заетите с НИРД в сектора на висшето образование достигат 8464 лица срещу 4826 в държавния сектор. Възрастовата структура и в двата сектора е относително равномерно разпределена между възрастовите категории 35-44 години, 45-54 години и 55-64 години, като превес в структурите на висшето образование имат по-младите, включително до 34-годишна възраст. В държавния сектор пирамидата е обърната обратно, като с увеличаване на възрастта нараства и относителният дял на заетите. За 2018 г. изследователските звена на държавна издръжка (основно БАН и ССА) са регистрирали ръст единствено по отношение на заетите с НИРД над 65-годишна възраст – близо 20%. Във всички останали възрастови категории е налице спад, най-съществен (-30%) при младите научни работници.

Анализира се съществуващото равнище на инфраструктурата в тази област, разглеждана като катализатор за иновационната активност във всички останали сектори на икономиката.

През последните двадесет години българският ИКТ сектор отбелязва стабилен ръст и тази тенденция се запазва и през 2018 г., когато секторът създава 4,4% от приходите и 4,6% от заетостта в българската икономика. Това представлява ръст от 204% в приходите и 226% в заетостта в сравнение с 2010 г., което е много повече от ръста на цялата икономика за същия период.

Въпреки този ръст на сектора, добавената стойност, която той произвежда, изчислена на един зает, отбелязва много по-слабо нарастване с „едва“ 101%, което се дължи на два основни фактора – силно проявеният преход от аутсорсинг (базиран на ниска цена на труда и с ниска добавена стойност) към производство, основано на НИРД-интензивни и с висока добавена стойност продукти и услуги, и бързият ръст на заетите в сектора след 2010 г. (почти два пъти по-висок от ръста в цялата икономика), водещ до задържане ръста на добавената стойност.

За целия период най-бързо растящите подсектори в ИКТ, измерено през приходи, са „Компютърно програмиране и дейности в областта на ИТ“ и „Търговия на едро с компютърна и комуникационна техника“.  Географски ИКТ секторът е изключително неравномерно разпръснат в страната, със свръхконцентрация в област София-град, където през 2018 г. се формират 87% от приходите, 80% от заетостта и 91% от добавената стойност за целия сектор. Извън София-град следващите най-добре развиващи се в сферата на ИКТ области в страната са Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Русе, София-област, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново.

За десет години българският ИКТ сектор претърпя значителна вътрешна трансформация с разнообразни ефекти върху икономиката и социалнополитическите процеси. Износът на ИКТ продукти и услуги се е увеличил три пъти в сравнение с 2010 г. ИКТ секторът допринася вече за почти 6% от брутната добавена стойност (през 2017 г.) и за над 30% от бизнес разходите за научноизследователска и развойна дейност (през 2016 г.). Фирмите в ИТ сектора са увеличили средно с 15% разходите си за нает служител през 2018 спрямо 2017 г. Заетите в ИТ сектора са около 120 000 души, от които 2/3 са в аут-сорсинг индустрията.