Работната програма на Европейската комисия за 2027 г. поставя конкурентоспособността, енергийната сигурност, индустриалния капацитет и намаляването на административната тежест сред основните приоритети на ЕС. Тя надгражда темите, очертани от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза от 16.09.2026 г.
Програмата е приета на 4 ноември 2026 г. и включва 23 ключови инициативи с индикативни срокове за представяне на предложенията от Комисията, а не дати за влизане в сила. Законодателните предложения преминават през преговори и приемане от Европейския парламент и Съвета. Затова конкретните задължения ще зависят от окончателните текстове и преходните периоди.
Стратегически контекст и обхват на програмата
За бизнеса най-важната промяна в подхода е опитът да се съчетаят индустриалната конкурентоспособност и декарбонизацията с по-бързи разрешителни процедури, по-добър достъп до финансиране и по-малко пречки пред трансграничната дейност. Това не представлява обща дерегулация. В някои области се предвижда опростяване, а в други – преглед на действащите правила или въвеждане на нови изисквания.
Пълният документ и приложенията са достъпни на официалната страница на Европейската комисия.
Приложение I към програмата посочва ориентировъчни срокове за представяне на част от инициативите:
- През първото тримесечие на 2027 г. се очаква енергийната рамка след 2030 г., банковият пакет за конкурентоспособност и транспортният пакет за опростяване;
- През второто тримесечие са планирани пакетът за цифрова трансформация, опростяване и авторско право, Европейската инициатива за водите, Европейският план за горещите вълни и инициативата RefuelEU Aviation;
- През третото тримесечие са предвидени предложения за ускоряване на разрешителните процедури, преодоляване на бариерите пред единния пазар и ограничаване на разделянето на пазара от доставчици, както и прегледът на стандартите за CO₂ на тежкотоварните превозни средства. За Европейската корпорация за критични суровини не е посочен конкретен срок;
- През четвъртото тримесечие е планиран следващият етап на инициативата „Европейски университетски алианси 2.0“.
Приоритетни инициативи с пряко значение за предприятията
Оттегляне на предложението за Регламент относно забавените плащания.
ЕК заявява намерение в рамките на шест месеца да оттегли предложението за Регламент относно забавените плащания COM(2023) 533 с мотива за липсата на достатъчна подкрепа сред държавите членки и малката вероятност проектът да получи съгласие в Съвета. Предложението предвиждаше нови единни правила за сроковете на плащане между предприятията и ограничения върху договорената свобода в търговските отношения.
При оттегляне на предложението ще се запази действащата правна рамка, включително Директива 2011/7/ЕС и приложимите национални правила относно забавените плащания. Предприятията ще продължат да определят договорните условия за плащане в рамките на действащите законови ограничения и да използват предвидените механизми за защита при просрочени вземания.
Енергийна рамка след 2030 г.
Предвидената енергийна рамка след 2030 г. ще надгради вече установената климатична и енергийна политика на ЕС, заложена в Европейския закон за климата и пакета „Подготвени за цел 55“ (Fit for 55). Рамката ще продължи вече установената политика, като се очаква да очертае целите и мерките за развитието на енергийния сектор след 2030 г. Предвижда се и опростяване на част от действащите регулации.
Това ще има особено значение за енергоинтензивните отрасли – металургията, химическата промишленост, производството на цимент, стъкло, керамика и хартия. За тези производства цената и сигурността на енергоснабдяването, достъпът до електроенергийната мрежа и разходите за въглеродни емисии са пряко свързани с производствените разходи и конкурентоспособността. Новата рамка ще бъде важна и за предприятията, които планират модернизация, електрификация на производствените процеси или инвестиции във възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергия.
Конкретното отражение върху отделните сектори ще зависи от предложените цели и механизми, както и от начина, по който те ще бъдат приложени в последващото европейско законодателство.
Текущи законодателни предложения с пряко значение за предприятията: преглед на ЕСТЕ и мерки за електроенергия
Освен новите инициативи за 2027 г., Работната програма определя и приоритетни законодателни предложения, които вече са в процес на разглеждане. Сред тях са прегледът на Системата за търговия с емисии (COM(2026) 616) и предложението за намаляване на системните разходи за електроенергия и насърчаване на електрификацията (COM(2026) 600). И двете досиета имат пряко значение за промишлените предприятия.
Прегледът на Системата за търговия с емисии (ЕСТЕ/ETS) предвижда промени в условията за безплатно разпределение на квоти и компенсиране на непреките въглеродни разходи след 2030 г.:
- Безплатни квоти: продължаване на механизма след 2030 г. при актуализирани референтни стойности (benchmarks);
- Условие за получаване на 80% от квотите: 80% от безплатните квоти за съответния петгодишен период ще се разпределят ежегодно след представяне на инвестиционен план за декарбонизация в ЕС. Планът трябва да бъде проверен от верификатор по ЕСТЕ и одобрен от компетентния национален орган;
- Условие за получаване на останалите 20%: Останалите 20% ще бъдат разпределени след потвърждение от компетентния орган, че инвестициите са изпълнени в ЕС и са постигнати съществени намаления на емисиите на ниво инсталация. Допустимите разходи за тези инвестиции, които могат да включват както капиталови, така и оперативни разходи, трябва да достигат най-малко икономическата стойност на пълния размер на безплатните квоти за съответния петгодишен период. Изпълнението на инвестициите и постигнатото намаление на емисиите трябва да бъдат потвърдени от компетентния орган не по-късно от две години след края на съответния петгодишен период;
- Финансова подкрепа: предвижда се създаването на Индустриална банка за декарбонизация, която цели да мобилизира до 100 млрд. евро за инвестиции в индустриална декарбонизация. За периода 2028–2031 г. се предвижда използването на 400 млн. квоти по ЕСТЕ чрез механизма Investment Booster за подкрепа на инвестиционни проекти.
- Отделен режим е предвиден за инсталации, в които през съответния петгодишен период се изпълнява проект, избран за подкрепа от Индустриалната банка за декарбонизация, Investment Booster или Иновационния фонд. Операторите ще бъдат освободени от задължението за изготвяне на инвестиционен план, а 80% от безплатните квоти ще се предоставят без допълнителна проверка. Останалите 20% ще се предоставят след започване на изплащането на подкрепата по Иновационния фонд или след започване на строителството по проект. В този случай компетентният орган трябва да потвърди изпълнението на приложимите условия за инвестиции в ЕС и постигане на съществено намаление на емисиите на ниво инсталация, описани по-горе.
За промишлените предприятия с инсталации, обхванати от ЕСТЕ и ползващи безплатни квоти, тези промени биха наложили по-дългосрочно планиране на инвестициите, оценка на технологичните възможности и осигуряване на капитал за модернизация на производството.
Предложението на ЕК за изменение на Директивата за ЕСТЕ предвижда изключения от новите условия за обвързване на безплатното разпределение на квоти с инвестиции в декарбонизация. Те се отнасят до 10% от най-ефективните инсталации в съответния сектор или подсектор, както и до инсталациите с нулеви или ниски въглеродни емисии. Изключение е предвидено и за определени инсталации, чиито оператори след промяна на производствените процеси вече не покриват прага за задължително участие в ЕСТЕ, но избират да останат в системата съгласно предвидените условия.
Паралелно с това предложението COM(2026) 600 за изменение на Регламент (ЕС) 2019/943 обхваща както мрежовите разходи, така и данъчното облагане на електроенергията.
То е насочено към намаляване на системните разходи и насърчаване на електрификацията. Предвижда се и възможност за специални условия при определянето на мрежовите такси за определени категории потребители, включително енергоинтензивните предприятия. Наред с това предложението предвижда преразглеждане на данъчното облагане на електроенергията, така че то да не насърчава използването на природен газ за сметка на електричеството, както и възможност за намаляване на данъчната тежест върху електроенергията за енергоинтензивните предприятия.
Прегледът на Системата за търговия с емисии (COM(2026) 616) и предложението за изменение на Регламент (ЕС) 2019/943 (COM(2026) 600) са в законодателен процес, поради което конкретните последици ще зависят от окончателно приетите текстове и условията за тяхното прилагане.
Банков пакет за конкурентоспособност и опростяване
Предложението цели намаляване на фрагментацията на банковия пазар в ЕС и опростяване на регулаторните изисквания към финансовия сектор. За бизнеса това е свързано с достъпа до банково финансиране, условията за кредитиране и възможностите за извършване на финансови операции в рамките на единния пазар.
За МСП, които разчитат на банково финансиране за оборотния си капитал и инвестициите в оборудване и модернизация, по-добрата интеграция на банковия пазар би могла да разшири избора им на финансови институции и услуги. Това е от особено значение за предприятията с дейност в повече от една държава членка, при които достъпът до банкови услуги и финансиране в различни юрисдикции може да бъде затруднен от различията в националните регулаторни и пазарни условия.
Реалният ефект за бизнеса ще зависи от конкретните мерки в пакета и от това дали те ще доведат до по-силна конкуренция и по-добра достъпност на финансирането. Не следва да се приема, че инициативата автоматично ще доведе до по-ниски лихви или облекчени критерии за кредитиране.
Транспортен пакет за опростяване
Транспортният пакет предвижда преглед и опростяване на регулаторната среда в сектора. Инициативата е от значение не само за транспортните и логистичните компании, но и за предприятията, които разчитат на редовни доставки на суровини и материали или транспортират готова продукция до своите клиенти. Сред засегнатите са автомобилните превозвачи, спедиторите, логистичните оператори, както и производствените и търговските предприятия, които използват собствени автопаркове или възлагат превоза на външни доставчици. Опростяването на документалните и административните изисквания при трансграничните превози цели да намали разходите за съответствие, времето за обработка на документи и административната тежест за компаниите. За предприятията с международни вериги на доставки това би имало значение за по-добро планиране на логистиката и ограничаване на забавянията при придвижването на стоки между държавите членки. Конкретният обхват на облекченията обаче ще стане ясен след представянето на пакета и уточняването на предвидените законодателни и административни промени.
Европейска корпорация за критични суровини
Европейската корпорация за критични суровини се развива на фона на вече приетия Европейски акт за критичните суровини (Регламент (ЕС) 2024/1252), плана RESourceEU (Инфографика – План за действие) и съществуващия Raw Materials Mechanism, който свързва промишлени купувачи с потенциални доставчици и улеснява координирането на частни покупки. Планът RESourceEU предвижда и създаването на Европейски център за критични суровини, който да подпомага координацията на действията в тази област.
Предстои да бъдат уточнени правната форма, финансирането, управлението и оперативният модел на корпорацията, както и конкретното разпределение на функциите между нея, Европейския център и съществуващите механизми. От тези решения ще зависи как предприятията ще могат да използват бъдещите възможности за достъп до критични суровини.
Инициативата има особено значение за компании, чието производство зависи от доставките на критични суровини, включително в следните отрасли:
- Автомобилостроене и производство на автомобилни компоненти, особено за електрически превозни средства;
- Електротехника и електроника, включително производство на полупроводници и електрически двигатели;
- Машиностроене и производство на промишлено и енергийно оборудване;
- Производство на батерии и системи за съхранение на енергия.
В зависимост от конкретния производствен профил и използваните технологии, сред критичните суровини с особено значение за тези отрасли са литият, кобалтът и естественият графит, използвани във веригите за производство на батерии, както и галият, германият и редкоземните елементи, необходими за определени електронни компоненти, полупроводници и постоянни магнити.
Законодателен статус и предстоящи решения
Работната програма на Европейската комисия за 2027 г. очертава бъдещите регулаторни приоритети, но не въвежда сама по себе си нови задължения за бизнеса. Посочените срокове за представяне на инициативите са индикативни и подлежат на промяна. Паралелно с новите инициативи Комисията планира да придвижи 24 висящи законодателни предложения, да оттегли 18 предложения и да предложи отмяна на 14 акта.
За българския бизнес е важно да проследява както новите предложения, така и развитието на текущите законодателни досиета, тъй като именно те могат да доведат до конкретни промени в регулаторните изисквания и условията за стопанска дейност.
Участието в обществените консултации и навременното формулиране на секторни позиции ще останат важни инструменти за защита на интересите на бизнеса.