Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ проведе поредица от проучвания с цел да изследва причините за неподаването на данни за изследователската и иновационната активност на МСП, и на тази основа да предложи мерки за решаването на този проблем.
Представяме на вашето внимание основните резултати и направените препоръки за промени в нормативната уредба
Резултати от проведените анализи на приложимата нормативна уредба, добри практики, консултации с бизнеса и проучване на заинтересованите страни
- Съгласно данни, предоставени от НСИ броят на предприятията, подали „Справка за научноизследователска и развойна дейност“ за 2019 г., е 1856, а броят на предприятията, подали „Справка за иновационна дейност на предприятието през периода 2016-2018 г.“ е 15495.
- Представително за страната изследване на иновационната активност на предприятията за 2020 г. на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ показва, че малко над една четвърт от големите фирми (с над 250 заети) имат собствени НИРД звена, а 15% са наели учени (обикновено с частично работно време, с граждански договори, но дългосрочно). При средните предприятия фирмите с НИРД звена са 11%, а със служители–учени – 7%. В по-малките предприятия тези дялове са между 2% и 4%.
- Анкетно проучване сред счетоводните къщи показва, че 24% от тях обслужват предприятия, които осъществяват НИРД. Около 68% от тях обаче потвърждават, че тези предприятия не подготвят и не подават нито една от двете справки – за НИРД и за иновационна дейност. Отговорът на счетоводителите за причините за това е най-често:
- „невъзможност коректно да се определи дали предприятието изпълнява НИРД съгласно приложимите дефиниции в нормативните документи“ (в 41% от случаите);
- „всички разходи за НИРД се отчитат като текущи съгласно изискванията на счетоводните стандарти“ (в 27% от случаите);
- в над 50% от случаите Годишните финансови отчети се попълват изцяло от главните счетоводители, които на свой ред не попълват справки за НИРД и иновационна дейност;
- счетоводните къщи, предоставящи счетоводни услуги на предприятията, не разбират напълно същността на техния бизнес и не могат да преценят каква част от дейностите и разходите попадат в дефиницията за НИРД и иновационна дейност.
- Част от анкетираните счетоводители срещат затруднения при попълването на онлайн формите към НСИ при подаването на данни за НИРД. За да си спестят следващи неприятности/разминавания между подадени данни към различни институции, те решават да не подават подобни данни.
- Изследване на отделни бизнес казуси и консултация с представители на иновативни предприятия показва, че:
- за управителите на предприятия подаването на двете справки е скъпо и времеемко, съответно те често предпочитат да не го правят;
- част от управителите на предприятия не виждат причина да подават подобни справки, тъй като това не води до никакви данъчни или други облекчения за тях.
- Анализ на взаимодействието между висшите училища и бизнеса показва, че възлагането на изследователска дейност от страна бизнеса се включва в договори за дарение и други, което не позволява коректното отчитане на направените от предприятията разходи и получените крайни резултати.
- Неподаването на данни за НИРД и иновационната дейност не води до никакви негативни последици за предприятието.
- Обратното също е налице – подаването на подобни данни не е мотивирано от наличието на каквито и да било данъчни и други облекчения.
Препоръки за оптимизиране на статистическата, счетоводната и данъчната отчетност на разходите за научноизследователска и развойна дейност
Промени, свързани с подаването на Справка за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и Справка за иновационна дейност на предприятието към НСИ
- Отпадане на изискването за наличието на поне едно лице от персонала, което през цялата година да е било заето с НИРД, като условие за попълването на Справката за НИРД.
- Въвеждане на под-критерии за научноизследователска и за развойна дейност като се посочат дейности, които попадат в обхвата на двете категории. Допълнително да се посочат близки по характер дейности, които обаче не попадат в обхвата на НИРД. Към момента Справката за научноизследователската и развойна дейност много слабо застъпва развойната дейност, което също изисква актуализация.
- Оптимизиране на подаването на данни през онлайн платформата „Бизнес статистика“ на НСИ, което е свързано с възникване на грешки при попълване на Справката за НИРД.
- Засилване на информационните и контролните функции на НСИ с цел предотвратяване на подаването на некоректни и непълни данни за НИРД и иновационната дейност.
- Въвеждането на задължително изискване за наличието на подадени справки за НИРД и иновационна дейност към НСИ при кандидатстване за проектно финансиране по оперативните програми на ЕС. Към момента това съществува като добра практика само по някои от финансовите инструменти.
Промени, свързани с данъчната отчетност
- Отпадане на изискването на Закона за корпоративното подоходно облагане развойната дейност да е възложена с поръчка при пазарни условия на научноизследователски институт или висше училище, като условие за намаляване на данъчния финансов резултат с историческата цена на създадения дълготраен нематериален актив еднократно в годината на формирането му.
- Въвеждане на данъчни стимули (облекчения) за предприятия при коректно отчитане на вътрешнофирмена изследователска и развойна дейност, както и в полза на възложителя и изпълнителя, в случаите на съвместна такава.
- Преразглеждане на категориите за данъчно амортизируеми активи и предлагане на годишни амортизационни норми, които отговарят на същността и характера на нематериалните активи, които са резултат от НИРД.
Промени, свързани със счетоводната отчетност
- Преразглеждане на счетоводната нормативна рамка за отчитане на дълготрайните нематериални активи, която към момента не отразява коректно тяхната същност и особености, както и международно утвърдените класификации и терминология в тази област. Според нормативните изисквания на Национален счетоводен стандарт 38 „нематериалните активи могат по усмотрение на ръководството на предприятието да се класифицират в определени групи“.
- Въвеждане в Националните счетоводни стандарти (СС 38) на дефиниции за фундаменталните и приложни изследвания като част и етапи от научноизследователската дейност по примера на основата на международно приетите дефиниции.
- Промяна в подхода за отчитане на разходите за НИРД. Подходът за отчитане на разходите за НИРД (селективна капитализация), възприет в приложимите в България счетоводни стандарти, дава възможност голяма част от разходите да бъдат отчетени като текущи в годината на изразходването им, без същите да бъдат отразени като свързани с научноизследователска дейност. Като резултат, предприятията не се легитимират като такива, изпълняващи НИРД. Възможно е, заедно с подхода за селективна капитализация, да се въведе подход за пълна капитализация, или подход, при който разходите да се натрупват в специално открита за целта счетоводна сметка до момента на приключване на съответния изследователски/иновационен проект.
- Актуализиране на срока за амортизация (до 5 години) на нематериален актив от развойна дейност, посочен в СС 38. Подходящо е допълнително разписване на критериите за определяне на полезния живот на дълготрайни нематериални активи по вид, както е въведено в МСС 38.
Ако желаете да се включите в изследването, все още можете да го направите като попълните онлайн въпросника.
Резултатите от проучването ще бъдат използвани само в агрегиран вид. То се осъществява в съответствие с европейските и националните изисквания за социални изследвания и ще Ви отнеме около 10 минути.
Ако желаете да изпратите Ваши препоръки, не се колебайте да се свържете с нас. За контакт и допълнителна информация: teodora.georgieva(at)online.bg .
Проектът „Скритите иновации: Анализ на изследователската и иновационната активност, която остава необхваната от официалната статистика“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да изследва причините за неподаването на данни за изследователската и иновационната активност на МСП, и да предложи на институциите мерки за решаването на този проблем.
