Деветнадесетото издание на Националния иновационен форум „Иновации и устойчив растеж” и Церемонията по награждаване на победителите в Националния конкурс „Иновативно предприятие на годината“, проведени на 19 декември 2023 г., събраха за поредна година едни от най-изявените представители на иновационната общност в страната.
Специални гости на събитието бяха г-жа Илиана Иванова, Комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, Европейска комисия, Акад. Николай Денков, Министър-председател на Република България, Проф. Тодор Тагарев, Министър на отбраната, г-н Васил Терзиев, Кмет на град София, г-жа Миглена Николова, Изпълнителен директор, „Ники Ротор Авиейшън“ ООД, носител на награда „Иновация в креативните индустрии“ 2022 г.
Организатори на Форума са Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, Еnterprise Europe Network – България, с подкрепата на Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, със съдействието на София Тех Парк, Единен център за иновации на БАН, Българска асоциация за управление на хора, Българската асоциация по информационни технологии, Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации, Българската предприемаческа асоциация, Клъстер Изкуствен интелект България, Български биотехнологичен и здравен клъстер. Медийни партньори на събитието са БНР – Радио София, сп. Икономика, 3-e news.bg, economy.bg, profit.bg, ESGnews.bg, Инженеринг ревю, Industryinfo.bg, Kaldata.bg, списание „Българска наука“, Economy.bg, TLL Media, Lider.bg, CEO Forum, Internet Media Group.
Д-р Огнян Шентов, Председател на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, отбеляза, че сме на прага на изключително важна 20-годишнина от полагането на основите на модерна, пазарно-базирана иновационна политика на България, която беше отбелязана с първия Национален иновационен форум през далечната 2004 г. Д-р Шентов изтъкна, че заинтересованите страни все още очакват България да разработи самостоятелна иновационна политика на национално и регионално равнище, подплатена с дългосрочен национален финансов ресурс. Той акцентира и върху формулата за успешна национална иновационна политика: фокус върху силните страни на българската иновационна екосистема, лидерство и постоянство. Най-важните елементи са София, като двигател на иновационния растеж на останалите региони в страната, системата на българските центрове за подпомагане на бизнеса в регионите, както и използване на безбройните възможности, предоставени от членството на България в ЕС.
Д-р Шентов благодари на г-жа Илиана Иванова, комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, за нейния ангажимент към тази изключително важна национална кауза.
В своя поздравителен адрес към участниците във НИФ 2023, г-н Норберт Бекман-Диркес, Ръководител на Представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ в България, отбеляза, че иновациите са ключова област както за Германия, така и за всички други държави, вкл. България, с които Фондация „Конрад Аденауер“ работи. Г-н Бекман-Диркес акцентира върху належащи за решаване въпроси: продукти, услуги и бизнес модели, които могат да допринесат за просперитета на Германия и в световен мащаб, етични правила за насърчаване на иновациите, обща европейска рамка за иновации. Иновациите трябва да са устойчиви, те трябва да имат общи дългосрочни социални и екологични положителни ефекти, и не трябва да поставят в опасност природните ресурси. Устойчивите иновации не се постигат лесно и изискват време и усилия. Г-н Бекман-Диркес поздрави победителите в Конкурса за иновативно предприятие 2023 от името на Фондация „Конрад Аденауер“.
В изказването си г-жа Илиана Иванова, Комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, Европейска комисия, отбеляза, че през последните няколко години светът претърпя дълбоки промени. В отговор на прекъсванията по веригата за доставки по време на пандемията беше поставена целта за инвестиции и производство на повече интегрални схеми в Европа. Това е ключово за конкурентоспособността на важни промишлени сектори като автомобилостроенето и скоро ще бъде факт с приемането на Законодателния акт за интегралните схеми. След началото на войната на Русия срещу Украйна беше поставен приоритет върху развитието и внедряването на възобновяеми енергийни източници, за да се гарантира енергийната независимост на Европа. При всяка една криза през последните години политиките в областта на научните изследвания и иновациите са част от решението. Те са от ключово значение както за стимулирането на икономическия растеж и заетостта, така и за укрепване на технологичната независимост на Европейския съюз.
Г-жа Иванова подчерта, че в този глобален контекст на несигурност се налага да преосмислим начина, по който защитаваме европейските интереси в глобален мащаб. Същевременно трябва да запазим отворения си подход на сътрудничество с партньори, които споделят нашите ценности и приоритети. България все още се развива като иноватор и продължава да се сблъсква с предизвикателства, произтичащи от недостатъчните публични и частни инвестиции в научноизследователска дейност, както и ограничените връзки между академичните среди и бизнеса. Тя отбеляза, че въпреки тези предизвикателства, през последните години наблюдаваме значителен напредък. Българското участие в „Хоризонт Европа“ до момента е привлякло над 94 милиона евро, което вече надвишава привлечените средства от предишната програма „Хоризонт 2020“. Общият брой на участията в програмата за разширяване на участието се е увеличил почти двойно в сравнение с „Хоризонт 2020“.
В своя поздравителен адрес към участниците в Деветнадесетия Национален иновационен форум, акад. Денков, Министър-председател на Република България, отбеляза, че за да се развива България като икономика с висока добавена стойност следва да развиваме приоритетно иновациите и да се стремим към конкурентоспособност на глобалния и европейския пазари. Акад. Денков направи кратка ретроспекция на постиженията в областта на националната иновационна политика през последните десет години: центрове за върхови постижения, стратегия за интелигентна специализация, национална стратегия за научни изследвания, които създадоха добра основа за насърчаване на науката и иновациите. Акад. Денков даде и няколко добри примера от България:
- Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), структуриран като специално звено към Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
- Проект PlantaSYST за изграждане на център по растителна системна биология и биотехнология.
- Институт „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE), първият център за върхови постижения в България, който работи за интегриране и разширяване на научните постижения и иновации в приоритетни области като големите данни и изкуствения интелект на регионално и европейско равнище.
- Суперкомпютърът в областта на големите данни е научноизследователска и приложна инфраструктура, изградена в София Тех Парк. Това е друга добра практика, реализирана в сътрудничество с ЕК, която ни прави уникални в региона.
Руслан Стефанов, Координатор на група Иновации.бг към Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, отбеляза, че България регистрира най-сериозното подобрение на иновационното си представяне на едногодишна основа в рамките на ЕС-27 – близо 14%, следвана от Чехия (11%) и Полша (8%). По-високите стойности на иновационния индекс на страната през последната година обаче не са достатъчни, за да се навакса изоставането спрямо средното равнище на ЕС.
Изследване на Евробарометър дава позитивни сигнали за бъдещето на младежкото и социалното предприемачество в страната. Тези сигнали са както по отношение на активността, така и още по-важно – нагласите и ценностите на младите хора. България се очертава като лидер в ЕС от гледна точка на нагласите към предприемачеството и реализацията им сред младите хора (под 30 години). Най-високият дял на ангажирани младежи със свой съществуващ бизнес в Европа е в България – 14%, на фона на средно 9% в ЕС, при минимално ниво от 5% в Люксембург.
За осигуряване на допълнителен ръст на иновациите, г-н Стефанов наблегна върху важността на адекватен годишен национален бюджет за иновации и по-добро използване на съществуващите възможности.
В последвалата панелна дискусия участваха проф. Тодор Тагарев, Министър на отбраната на Р. България, г-н Васил Терзиев, Кмет на София, г-жа Миглена Николова, Изпълнителен директор, „Ники Ротор Авиейшън“ ООД, отличено с награда „Иновация в креативните индустрии“ за 2022 г., и доц. д-р Тодор Ялъмов, Заместник-декан „Научноизследователска дейност, иновации и проекти“, Стопански факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Акценти от дискусията:
Според проф. Тагарев, българската отбранителна индустрия има голям капацитет в производството на боеприпаси, като има инвестиции и от ЕК, чрез които този капацитет може да се увеличи допълнително. Според него е важно да се въвеждат нови технологии, иновационни подходи, нов мениджмънт и това да помогне за интегриране във веригите на доставки на големите производители. В областите на киберсигурност, спътниково наблюдение, изкуствен интелект, квантови технологии, също има напредък. Успешното стимулиране на иновациите изисква прозрачност и предвидимост и ресурсите да отговарят на съществуващи потребности.
Г-н Терзиев подчерта необходимостта да задържим позицията си на лидер по отношение на иновациите в Югоизточна Европа. Според него иновациите трябва да се комерсиализират, за да бъдат устойчиви. За да е успешна иновативната икономика, трябва да се знае къде се създават иновациите, как се прави наука, как се инвестира в нея, как се култивират предприемаческите нагласи и инвестиции в СТЕМ. Г-н Терзиев наблегна върху необходимостта от създаването на общност между всички участници в иновационната екосистема, защото колкото повече инвестират в успеха на останалите, толкова по-вероятно е да се постигне колективен успех. Той призова и към промяна на нагласите спрямо малките компании и активна работа с тях при развитието на продуктите им.
Г-жа Николова, говорейки за предимствата и предизвикателствата пред иновативните компании в България, акцентира върху следните елементи: човешкият фактор и предприемаческият дух, които допринасят към създаването на иновации, от една страна, и многобройните национални и международни регулации в авиационния бранш от друга. Сподели също, че като български бранд трябва преди постоянно да защитава квалификацията на инженерите си, въпреки че продукта им е в топ 3 в световен мащаб. Относно усилията на компанията в сферата на отбраната тя отбеляза, че работи по създаването на двуместен свръх лек хеликоптер за медицински и военни цели, както и платформа за инсталиране на камери и съоръжения.
Доц. д-р Ялъмов отбеляза, че традиционните индустрии успяват да задържат позициите си. Дълги години българската индустрия показва добри резултати за използване на комуникационни и иновационни технологии, тоест дигитализацията и използването на изкуствения интелект на процесите. На практика във всички сфери има твърде много регулации и технологиите са тези, които могат да помогнат. По темата за националните политики, доц. Ялъмов сподели, че България трябва да улесни достъпа на повече студенти от трети страни, тъй като след завършване на своето образование, много от тях ще влязат в пазара на труда и ще подпомогнат иновационното развитие на всички компании.
• Предприятия, отличени с марката Високи постижения в иновациите/Excellence in Innovation 2023
• Програма на Деветнадесетия Национален иновационен форум 2023
• Доклад Иновации.бг 2023
• Встъпителни думи на д-р Огнян Шентов, Председател на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“
• Поздравителен адрес на г-н Норбърт Бекман-Диркес, Ръководител, Представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ в България (на английски език)
• Поздравителен адрес на Руслан Стефанов, Координатор група Иновации.бг към Фондация „Приложни изследвания и комуникации“
• В медиите
